Тайните на поколенията

Както много от вас знаят, аз пиша и разкази. Започвам да качвам в блога, части от разкази, които вече съм написала или такива, които са в процес на написване. Надявам се да ви харесат и се чувствайте свободни да коментирате. Следващият текст се посвещава на всички силни и независими момичета и жени, които обичат бабите … Continue reading Тайните на поколенията

Каза ли ОБИЧАМ ТЕ?

Каза ли Обичам те? На котката си, на парчето торта, което стои в хладилника и от дни се каниш да изядеш? На любимата ти книга, която не местиш от нощното си шкафче? На чашата с кафе, без която не можеш да отвориш сетивата си за света? На цветето, което така грижливо поливаш, а то, разцъфтяло … Continue reading Каза ли ОБИЧАМ ТЕ?

Ореол от сянка

  Ореол от сянка минава бавно Не се вижда вече Светлината на вчерашния ден И идва вече смъртта На всичко, което сме знаели Няма нищо, което да не е счупено И няма нищо повече... Това е резултатът От мечтите станали реалност.

Прегърни ме де!

Това си ми е запазена марка. Не, че моля за прегръдки, аз само подтиквам. Смятам, че всички трябва да се прегръщаме, постоянно. Сритвам те под одеялото и ти казвам Прегърни ме де! И ти се сещаш. Като малко дете съм, копнеещо за внимание и все пак накрая получавам своята прегръдка, макар и малко изпросена. Тъкмо … Continue reading Прегърни ме де!

Бяло, толкова бяло…

Всичко е бяло, толкова е бяло, че наранява очите ми, ако се взирам твърде много в него. Почти като слънцето, което изгаря ретината ми в най-горещите летни дни. Само, че тази белота не сгрява, не и наистина. Може да разпали душите за кратък момент, но после ще се върне студът. И не можем да го … Continue reading Бяло, толкова бяло…

Мисля си за индивидуалните лавини

Студеното време и снегът навън се явяват като необичайно вдъхновение за мен. И аз се боря с кишата, неудобните обувки, водата, в която плуват краката ми вътре в тях и липсата на усещане в пръстите ми. Стъпвам внимателно, за да не пропадна, защото Бога ми, от това най-много ме е страх. В същото време  взимам … Continue reading Мисля си за индивидуалните лавини

Понякога…

*** Понякога ще се чувствам добре зарината от спомени за слънчеви дни. Друг път настоящето ще ме души и рядко ще намирам баланса между това, което ме убива, и което ме прави по-силна. Moonlit Words  

Колко ли самотен…

***Колко ли самотен можеш да се чувстваш В компанията на Безброй снежинки? Колко ли студ можеш да понесеш В очакване на една прегръдка? Колко ли страшно може да бъде Падането в снега, Когато знаеш как да се изправиш. Moonlit Words

Прекарах много вечери…

*** Прекарах много вечери в опит да се събера От праха по мебелите И от водата по паркета ми Прекарах и много от своите дни В опит да се залепя с лепило и лейкопласт Ръцете си ожулих от драскане по вратата Рамо подпрях на бравата, Която просто заяждаше Частичен или пълен разпад Е изписано на … Continue reading Прекарах много вечери…