Каза ли ОБИЧАМ ТЕ?

Каза ли Обичам те? На котката си, на парчето торта, което стои в хладилника и от дни се каниш да изядеш? На любимата ти книга, която не местиш от нощното си шкафче? На чашата с кафе, без която не можеш да отвориш сетивата си за света? На цветето, което така грижливо поливаш, а то, разцъфтяло в усмивка, те поздравява всеки ден?

Каза ли Обичам те на човека, който тихичко спи до теб и те целува рано сутрин?

Каза ли Обичам те на тези, които са те отгледали? Каза ли Обичам те на приятеля, който вдига телефона даже и в 2 през нощта?

Каза ли Обичам те? Не мога да живея без теб? Само ти озаряваш деня ми? Даваш енергия на тялото ми, светлина в очите ми, туптене в гърдите ми и смисъл в дните ми. Не мога да съществувам без теб.

Толкова много отминаващи моменти. Наситени с чувства те остават жив спомен в съзнанието ти. И никога няма да ги загубиш. Любовта не е даденост, приятелството също. Често са борба, да останеш на повърхността, да запазиш това, което имаш.  А животът често ни изпраща криви топки. Не можем да очакваме от него да е благосклонен към нас.

Често съм казвала, че думите стават на пепел, когато няма кой да ги чуе или, когато неискреността им убива чувствата. Но съм се убедила, че Обичам те е важно да бъде казано.

В навечерието на 14 февруари, познат като Денят на влюбените, си мисля за всичките романтични филми, които ще се извъртят по телевизионните канали. За всичките рози с надценка и безумни балони във формата на сърца. За изпитото вино в скъпи заведения и много, много подаръци. Не съм фен на този празник, но от малка съм мажоретка на любовта. Подкрепям я в най-трудните й битки да остане жива. Затова искам да повярвам, че когато заведенията затворят врати, цветята увехнат и бонбоните бъдат изядени, хората ще се приберат по домовете си. Ще продължат да се обичат в спокойствието на домовете си, в топлината на леглата си, под завивките, които са твърде тесни за двама човека. И това ще продължи и на следващия ден, на по-следващия също.

Харесвам виното, шоколада и кафето. Обичам слънчевите лъчи рано сутрин, харесва ми да се будя с усмивка, защото не съм се наспала. И толкова много други неща… обичам.

А ти… каза ли Обичам те преди да е станало твърде късно?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s