Каза ли ОБИЧАМ ТЕ?

Каза ли Обичам те? На котката си, на парчето торта, което стои в хладилника и от дни се каниш да изядеш? На любимата ти книга, която не местиш от нощното си шкафче? На чашата с кафе, без която не можеш да отвориш сетивата си за света? На цветето, което така грижливо поливаш, а то, разцъфтяло … Continue reading Каза ли ОБИЧАМ ТЕ?

Прегърни ме де!

Това си ми е запазена марка. Не, че моля за прегръдки, аз само подтиквам. Смятам, че всички трябва да се прегръщаме, постоянно. Сритвам те под одеялото и ти казвам Прегърни ме де! И ти се сещаш. Като малко дете съм, копнеещо за внимание и все пак накрая получавам своята прегръдка, макар и малко изпросена. Тъкмо … Continue reading Прегърни ме де!

Бяло, толкова бяло…

Всичко е бяло, толкова е бяло, че наранява очите ми, ако се взирам твърде много в него. Почти като слънцето, което изгаря ретината ми в най-горещите летни дни. Само, че тази белота не сгрява, не и наистина. Може да разпали душите за кратък момент, но после ще се върне студът. И не можем да го … Continue reading Бяло, толкова бяло…

Мисля си за индивидуалните лавини

Студеното време и снегът навън се явяват като необичайно вдъхновение за мен. И аз се боря с кишата, неудобните обувки, водата, в която плуват краката ми вътре в тях и липсата на усещане в пръстите ми. Стъпвам внимателно, за да не пропадна, защото Бога ми, от това най-много ме е страх. В същото време  взимам … Continue reading Мисля си за индивидуалните лавини