Тайните на поколенията

Както много от вас знаят, аз пиша и разкази. Започвам да качвам в блога, части от разкази, които вече съм написала или такива, които са в процес на написване. Надявам се да ви харесат и се чувствайте свободни да коментирате. Следващият текст се посвещава на всички силни и независими момичета и жени, които обичат бабите … Continue reading Тайните на поколенията

Ореол от сянка

  Ореол от сянка минава бавно Не се вижда вече Светлината на вчерашния ден И идва вече смъртта На всичко, което сме знаели Няма нищо, което да не е счупено И няма нищо повече... Това е резултатът От мечтите станали реалност.

Понякога…

*** Понякога ще се чувствам добре зарината от спомени за слънчеви дни. Друг път настоящето ще ме души и рядко ще намирам баланса между това, което ме убива, и което ме прави по-силна. Moonlit Words  

Колко ли самотен…

***Колко ли самотен можеш да се чувстваш В компанията на Безброй снежинки? Колко ли студ можеш да понесеш В очакване на една прегръдка? Колко ли страшно може да бъде Падането в снега, Когато знаеш как да се изправиш. Moonlit Words

Прекарах много вечери…

*** Прекарах много вечери в опит да се събера От праха по мебелите И от водата по паркета ми Прекарах и много от своите дни В опит да се залепя с лепило и лейкопласт Ръцете си ожулих от драскане по вратата Рамо подпрях на бравата, Която просто заяждаше Частичен или пълен разпад Е изписано на … Continue reading Прекарах много вечери…

За мен

Безсмислено е да казвам името си. Няма значение и професията ми. Важно ми е да кажа, че обичам луната. Когато мисля за нея или й се любувам, аз разбирам колко съм малка и колко незначителни могат да бъдат някои мои постъпки. Тя ме гледа, грижи се за мен и аз съм като нея. Имам своите … Continue reading За мен